здравейте...виждам че темата е стара , както и повечето които намерих из интернет..силно се надявам някой да се отзове и да ми отговори..виждам че 2 от момичетата преживяват абсолютно същите неща които преживявам и аз....повечето хора с паник атака имат страх от умиране или пък ги е страх че ще припаднат..Но мен ме е страх от друго - да не полудея..просто малко след като ми минаха матурите (тоест преди около 20ина дни) от веднъж сякаш превключих...майка ми казва че това било вид отпускане на напрежението но на мен не ми се вярва..реално не съм се чувствала притеснена нито за матурите си нито за бала нито за нищо...може би е било на някъква дълбока подсъзнателна основа..това което преживявам е кошмар..за сърцебиенето схващането на крайници и чувство на безнадеждност няма смисъл да споменавам не те ме притесняват...притеснява ме как просто си седа и изведнъж получавам чувството че ме няма..отивам да огледалото гледам се - чуда се това аз ли съм?защо съм тука какво се случва?точно както го описа момичето по-горе .. се 1 се гледам отстрани завива ми се свят...едно чувство на неразбраност се 1 съм сама и няма никого..просто...ужасно е ужасно..а това че знам че ми няма нищо (направих си подробни физически изследвания и съм здрава) ме плаши още повече..защото знам че е само на психологическа основа и не мога да разбера защо не мога да го преживея..всичките ми приятели ми звънят искат да излезнем на дискотека на кафе на кино..аз не мога..стигам до мястото на срещата получавам си паническич пристъп и се обаждам на някой от родителите ми да дойде да ме прибере..те са в неведение..не разбират какво ми се случва...винаги съм била усмихната интилигентна саркастична с желание за нови неща...сега ме е страх от сянката ми и постоянно повтарям че полудявам..ходих на невролог,ходих и на психиатър...предписа ми дианксит и каза да си почивам..как да си почивам бе човек?та аз вече не мога да мисля спокойно..мисълта ми хвърчи не мога да формулирам изречение без да заекна или да се зачуда дали наистина в момента го изговарям..не отидох на собствения си бал,не мога да излезна сред приятели защото ме е страх да не се уплашат от мен,постоянно чувство на безизходица съм без значение дали съм в къщи или навън,чуда се къде да се дяна..кажете ми вие успяхте ли да го преживеете?мислите ли че това е депресия..Благодаря предварително искрено се надявам някой да се отзове..важно е човек да знае че не е сам в тази битка
_________________
за да направиш нещо първо трябва да почнеш от някъде
